Днешният ден отбелязва края на срока за привеждане на неотговарящите на стандартите сметища в Европейския съюз в съответствие с правилата на ЕС. Държавите-членки имаха осем години, за да гарантират, че площадки, които са съществували преди въвеждането в действие на европейското законодателство за сметищата, ще бъдат приведени в съответствие или ще бъдат окончателно закрити. Комисията писа до всички държави-членки, за да им напомни за тяхното задължение и да събере данни за привеждането в съответствие. Тези, за които се установи че са в нарушение на законодателството, могат да станат обект на съдебни мерки.

Сметищата, които не отговарят на стандартите, представляват опасност за здравето на гражданите и околната среда. Те имат способността да отделят атмосферни емисии и зловония, да замърсяват почвата и водата и да отравят подземните води. От днес от държавите-членки се изисква също да намалят количествата на биоразградимите битови отпадъци, отправяни към сметищата, наполовина спрямо нивата от 1995 г.

Комисарят за околната среда Ставрос Димас отбеляза: „Лошо управляваните и неконтролирани сметища представляват опасност за здравето на гражданите и околната среда. От днес те трябва да бъдат нещо, което остава в миналото. Държавите-членки имаха осем години да осигурят това техните сметища да отговарят на европейските стандарти. Техен дълг е да гарантират най-високи нива на защита на гражданите и околната среда.“

Краен срок за привеждане на неотговарящите на стандартите сметища в съответствие с правилата на ЕС.От 16 юли 2009 г., всички държави-членки на ЕС, на които не е разрешено удължаване на срока, трябва да гарантират, че неотговарящите на стандартите сметища, съществували преди въвеждането на Директивата за сметищата понастоящем отговарят на нейните изисквания.

Директивата има за цел да предотврати или намали неблагоприятните въздействия от депонирането на отпадъци върху околната среда, в частност върху повърхностните води, подземните води, почвата и въздуха, както и върху човешкото здраве, и определя строги насоки за управлението на площадките.

На България, Полша и Румъния бяха разрешени по-късни крайни срокове с намаляващи всяка година целеви стойности за количеството отпадъци, депонирани на някои неотговарящи на стандартите площадки.

Крайните срокове са:

- България (14 сметищни площадки) – 31 декември 2014 г.;

- Полша (305 сметищни площадки) – 31 декември 2011 г.;

- Румъния (101 сметищни площадки) – 16 юли 2017 г.

Последната статистика, събрана през 2008 г., се отнася за 12-те нови държави-членки и разкрива съществуването на около 1600 сметища, неотговарящи на стандартите. По ясна картина за положението във всички държави-членки следва да има към края на годината, щом се получат пълните данни. Понастоящем Комисията следи съответствието в целия ЕС. Ако националните площадки продължат да бъдат експлоатирани без да отговарят на европейските стандарти, Комисията ще разгледа предприемане на правни действия срещу съответните държави-членки.

В близкото минало Комисията предприе правни действия срещу Испания, Франция, Италия, Ирландия и Гърция. Съдът на Европейските общности счете, че те не са изпълнили своите задължения за депонирането на отпадъци. Комисията следи отблизо техния напредък по увеличаване на усилията за прилагане на законодателството на ЕС за околната среда.

Необходимостта от правилно управлявани и контролирани сметища

Сметищата, които не се управляват правилно, могат да създадат сериозни рискове за здравето на гражданите и за околната среда.

Сметищата са източници на инфилтрат (излугващ разтвор) и на метан. Излугващ разтвор – течността, който се просмуква от сметищна площадка – може да отрови подземните води, правейки ги негодни за консумация от човека. Биоразградимите отпадъци, които включват отпадъци от градини, кухни и хранителни отпадъци, могат да образуват метан - мощен парников газ, който е с 25 пъти по-висок парников ефект от въглеродния двуокис и е сред основните агенти, допринасящи за изменението на климата. Сметищният газ е отговорен за над 2 % от емисиите на парникови газове в ЕС. Директивата за сметищата поставя строги изисквания за излугващия разтвор и емисиите на сметищен газ.

Цели за намаление на депонирането на биоразградими битови отпадъци

От днес държавите-членки трябва също да намалят количествата на депонираните биоразградими битови отпадъци с 50 %, в сравнение с нивата от 1995 г. Това означава да ги отклонят към други по-екологосъобразни форми на управление на отпадъците като компостиране или изгаряне с оползотворяване на енергията. Комисията е поискала информация от държавите-членки с цел следене на съответствието с тази целева стойност. Следващият важен момент ще бъде през 2016 г., когато целевата стойност ще бъде повишена на 65 % от нивата за 1995 г.

На биоразградимите отпадъци се падат около 45 % от битовите отпадъци в Европа. Сметищата са все още най-обичайният метод на обезвреждане на битови отпадъци в разширения Европейски съюз. Потенциалното отрицателно въздействие върху околната среда на този метод на обезвреждане е добре известно. През декември 2008 г. Комисията пусна Зелена книга (вижте IP/08/1879), за да разгледа необходимостта от ново законодателство, което да спомогне за отклоняването на повече биоразградими отпадъци от сметищата към рециклиране и оползотворяване на енергията.

На множество държави-членки, които през 1995 г. разчитаха твърдо на сметищата (депониране на повече от 80 % от битовите отпадъци), бе даден четиригодишен удължаващ срок, известен като дерогация. До 2010 г. те трябва да постигнат 25 % намаление и след това да покрият целевата стойност от 50 % до 2013 г. Въпросните държави-членки са: България, Гърция, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Чешката република.

За повече информация:

http://ec.europa.eu/environment/waste/landfill_index.htm

Източник на информацията:Рапид