Съветът на Европейския съюз одобри директивата „Синя карта", с която се дава възможност на висококвалифицирани работници от трети страни да работят при облекчени условия в страните от съюза.

Заедно с това съветът одобри и директива „Санкции за работодателите". Тази директива вече бе гласувана от Европейския парламент на първо четене, съобщава news.bg. Според официални данни на Европейската комисия едва 1,7 на сто от работещите в Европейския съюз са висококвалифицирани работници, докато този процент е 9,9 на сто в Австралия, 7,3 на сто в Канада, 5,3 на сто в Швейцария и 3,2 на сто в САЩ.

Директивата „Синя карта" ще се прилага като допълнение към националните схеми за наемане на висококвалифицирани работници от трети страни и няма да създава „права на приемане". С други думи, страните в Европейския съюз запазват правото си да определят колко чужди работници могат да приемат като цяло, обяви Европейската комисия.

Що се отнася до санкциите за работодатели, които не се съобразяват с изискванията на директива „Синя карта", те ще могат да се прилагат само срещу тях, но не и по отношение на работниците от трети страни, хванати в незаконно пребиваване в Европейския съюз.

По силата на тази директива работодателите трябва да извършват определени проверки и да информират компетентните национални власти. Ако не спазват това изискване, те ще плащат глоби, но могат да се прилагат и други мерки като спиране на европейски субсидии за компаниите им или временна забрана за участие в държавни търгове. Много съм доволен, че днес бяха сближени две важни съставни части от общата имиграционна политика на Европейския съюз.

„Високообразованата миграция в съюза ще засили нашата конкурентност и икономическия растеж, ще ни помогне да се справим по-успешно с демографските проблеми", коментира заместник-председателят на Европейската комисия Жак Баро, който отговаря за правосъдието, свободата и сигурността.

Предишни опити да бъдат съставени списъци от професии, които могат да кандидатстват за „Синя карта" бяха изоставени и постигнатият консенсус е, че единственият критерий трябва да бъде заплащането. Тъй като заплатите варират в различните страни-членки, имигрантите трябва да си намерят работодател, готов да им плаща 1.5 пъти повече от средната заплата в страната, от която идват. Някои членки са предложили двойно съотношение, докато други, по-отворени към имиграцията, са предлагали 1.1 или 1.2.

Някои държави без определена минимална заплата, като Великобритания, Финландия и Германия, са били против приемането на концепцията, но са получили уверения, че средната заплата е чисто статистическа и „Синята карта" няма да изисква промяна в трудовото им законодателство.

Източник на информацията: Портал Европа