Трябва да гласувате за Европейски парламент - той ще ни защити от талибаните, ще спаси планетата от глобалното затопляне и ще реши икономическата криза! В парламентарната комисия по световен ред в Брюксел е червеното копче за нова ядрена война! Представете си само какви пакости може да сторят евродепутатите с тези лостове за власт, затова - гласувайте!

За жалост дори с подобни литературни похвати трудно може да се измисли интригуваща история за европарламента. Но ние ще опитаме. Не, естествено евродепутатите не могат да започнат ядрена война. Те дори не могат да приемат един закон. Най-често стават популярни я с безплатната си доза виагра, я с излагации с расистки обиди като българския депутат Димитър Стоянов.

Изборите за европарламент идват и ще отминат почти незабелязани, но не защото той не може да се "разкаже" в кратки и гръмки фрази. В България те ще бъдат засенчени от националния вот и от агресивната предизборна кампания за него. Важният въпрос ще е кой да управлява страната, а не кой да я представлява в Европейския съюз. Темата "Европа" ще звучи само в хвалбите на управляващите за "успехите на членството" и в критиките на опозицията за загубените еврофондове и критичните доклади на Брюксел.

Тези избори обаче заслужават повече внимание. Те най-вероятно ще дадат сигнал кои ще са следващите управляващи, и то месец преди националния вот. Според резултатите от тях кампанията за националните избори ще стане още по-ожесточена, тъй като партиите ще бъдат наясно какво да очакват след месец - и ако сега партийните борби изглеждат мръснички, то след евровота може да се отворят политическите врати на ада. Не на последно място евроизборите ще са и показател какво българите очакват от Европа - и дали има политици, които да отговорят на очакванията им.

Не просто формалност

Изборът няма да е лесен. В България почти няма разлики между европейските идеи на партиите (доколкото изобщо имат идеи) за мястото на страната в ЕС и ролята на ЕС в България. Въпреки различията им във вътрешната политика българските политици обещават едно и също по европейската тема. В тази суша на алтернативи не е чудно, че осем от десет българи не виждат смисъл да гласуват. А това е важно. Новият Европейски парламент ще участва в изработването на закони, които силно засягат България - за енергийната сигурност, отношенията с Русия, финансовата регулация. Първият му приоритет след изборите ще е да покаже на гражданите сериозни общи мерки за възстановяване на икономиката заедно с еврокомисията. Без качествени представители, които да отстояват интересите й, България може да остане зад борда при договарянето на тези мерки.

Ново отношение към България

Следващият ЕП ще е от особена важност за България, защото ще бъде много по-безкомпромисен към нея. Сегашните евродепутати критикуваха скандалите с еврофондовете и корупцията у нас, престъпността, съдебните проблеми и Могилино - но не твърде остро. Все пак през 2006 г. те одобриха присъединяването ни към ЕС и не е политически удобно да тръбят, че това е било грешка, дори и да го мислят. Наследниците им няма да имат подобни задръжки. По-критичното отношение към проблемите на българското членство ще "зарази" и Европейската комисия. След изборите централно-десните сили ще отслабнат и новият ЕП ще е по-взискателен към службата на десния Жозе Мануел Барозу (особено ако той бъде избран за втори мандат). Парламентът вече критикува комисията, че не се отнася сериозно към проблемите с управлението на еврофондовете, корупцията и съдебната реформа у нас и в Румъния. Това мнение (споделено от редица страни членки и все повече европейски данъкоплатци) ще засили критичността на еврокомисията и това ще проличи в оценките и по механизма за сътрудничество с България, в контрола на европейските средства и в тона към българските политици. Този натиск може да е позитивен за реформите у нас, особено ако българските евродепутати съдействат конструктивните критики да доведат до напредък. Ако обаче България постоянно е сочена за негативен пример и няма кадърни защитници в Брюксел и Страсбург, тя ще се превърне в боксова круша за политически игри на европейската сцена. От това ще пострада както репутацията на страната и гражданите й, така и интересът на чуждите инвеститори.

Новото мнозинство

Политическите пластове в следващия Европейски парламент ще се разместят значително - традиционното мнозинство на големите партии ще се стопи и всеки глас в институцията ще е много по-определящ за крайния резултат. Това ще подобри възможностите за влияние на българските евродепутати - ако успеят да се възползват от тях.

Според прогнозите двете най-големи европейски партии (лявата Партия на европейските социалисти и дясната Европейска народна партия) ще загубят влияние за сметка на по-радикалните партии. Левите ще пострадат от очаквания провал на двете им "носещи колони" - британските лейбъристи и германската SPD. Вдясно ЕНП ще загуби от отцепването на британските консерватори, които ще сформират отделна група заедно с поляци, чехи, датчани и партията на Яне Янев ("Ред, законност и справедливост"). Третата политическа сила - Алиансът на либералите и демократите, пък ще се наклони вдясно от центъра (заради очакваната си победа в Германия). Така ще изчезне балансът между ляво и дясно, който сега доминира решенията на европарламента, и институцията ще заприлича много повече на национален парламент с крехко дясно мнозинство и с почти равностойна лява опозиция. Това вещае много по-яростни политически дебати - например за одобряване на законопроект, гласуван с квалифицирано мнозинство, ще са необходими гласовете на 500 евродепутати. В тази ситуация почти всяка партия и национална група може да обърне вота в своя полза. Това е огромно предимство за по-малките страни като България, които сега нямат численото превъзходство, за да променят европейските закони според своя интерес - нещо, което големи държави като Германия с нейните 99 евродепутати могат да го правят почти винаги.

Почти равностойното разпределение на силите между основните европейски партии означава още, че за следващото българско правителство, каквото и да е то, ще е по-трудно да постига политическите си цели през Европейския парламент, тъй като подкрепата на собствената му европейска партия няма да му гарантира успех в пленарната зала. От една страна, това ще намали възможността националните политици да си оправят сметките през европарламента, както сега често правят ГЕРБ и БСП. От друга страна, това може да ги принуди да работят помежду си - обединявайки се около общите национални интереси вместо около противоположните партийни цели.

Търси се: български евродепутат

По всичко личи, че след юни Европейският парламент ще се превърне в арена на политически битки, където ще е важен всеки глас. За България това е добра възможност за прокарване на важни национални позиции. Тя обаче не идва даром - за да им е полезен Европейският парламент, гласоподавателите трябва да изпратят тук адекватни хора, които знаят какво искат и как да го постигнат (а не просто отново да настанят партийна номенклатура със спорни качества и заслуги).

Какъв да е успешния български евродепутат? "Капитал" зададе този въпрос на няколко от "старите кучета" в институцията. Отговорите им почти съвпаднаха, така че критериите са простички. За да върши работа, следващият български евродепутат трябва да има ясни цели и влияние в политическата си група, за да привлече гласове за инициативите си (пример евродепутат от Русе е добре да се занимава с трансгранично сътрудничество, екология, туризъм, а не с отношенията с Туркменистан или добросъседството с Швейцария; ако убеди няколко германски, австрийски и унгарски съпартийци да подкрепят дунавската му идея - още по-добре). Второ, той трябва да спечели уважение чрез качествен принос - независимо дали се изказва в пленарната зала, внася поправка, пише доклад или организира културно събитие (по този критерий се провалят почти всички от настоящите ни евродепутати). Трето, българският представител трябва да знае как да лобира за идеите си и как да ги формулира така, че да получи максимална подкрепа при гласуване (например евродепутатът от Русе, който предлага дунавско сътрудничество, може да лобира пред комисаря по регионално развитие, екология, съответните парламентарни комисии, евродепутатите си от крайдунавските страни). И четвърто - той трябва да познава институцията и "правилата на играта" в нея. Сегашните ни евродепутати често се оправдават, че все още се учат на тази игра, тъй като България е нова членка на ЕС. В следващия европарламент това извинение няма да важи - нито за тези, които ще бъдат преизбрани, нито за новите евродепутати, за които три години членство би трябвало да са достатъчна подготовка.

Освен това, за да са полезни евродепутатите на гражданите, а не само на себе си и партиите си, върху тях трябва да има и натиск от избирателите. Българите все още не са свикнали да ползват представителите си в европарламента, да очакват от тях решения и помощ, да им държат сметка за свършеното. Докато това не стане, няма гаранции, че българските евродепутати ще се занимават с неща, които реално вълнуват гражданите, и че ще са им полезни.

Независимо дали му обръщаме внимание, Европейският парламент е важен инструмент. България може да спечели много, ако го използва добре през следващия му мандат. Затова ще бъде грешка да не проведем дебата за това какво очакваме от тази институция и как да го получим. Все пак, след като отмине летният предизборен шум от обещания, политическо перчене и многословие, това ще е една от малкото институции, които в следващите пет години ще работят не за партия, политически амбиции и партийни спонсори, а за нас, гражданите. А това не трябва да се подценява.

Източник на информацията:в. "Капитал"