Европейците имат право да пътуват свободно в рамките на ЕС, за да работят, учат или почиват. Но отворените граници не трябва да дават възможност на престъпниците да избегнат правосъдието, като просто отидат в друга държава-членка. Европейската заповед за арест, която се прилага от 2004 г., е ефективен инструмент за екстрадиране от една държава-членка на ЕС към друга на лица, заподозрени в извършването на нарушение, така че престъпниците да не могат да се укриват в Европа. Благодарение на системата десетки лица, заподозрени в трафик на наркотици, убийство или сексуални престъпления срещу деца, бяха върнати от Испания обратно в Обединеното кралство. В доклад на Европейската комисия, публикуван днес, се подчертава обаче, че въпреки постигнатите многобройни успехи държавите-членки на ЕС могат да усъвършенстват начина, по който системата, основаваща се на взаимното доверие между националните съдебни системи, функционира. Държавите-членки следва да използват европейската заповед за арест, като надлежно зачитат основните права и разглеждат действителната нужда от екстрадиране във всеки конкретен случай.

„Европейската заповед за арест е важен инструмент за залавяне на престъпници, но държавите-членки трябва да гарантират неговото правилно използване“, заяви заместник-председателят на Комисията и комисар на ЕС по правосъдието Вивиан Рединг. „Националните правителства следва да изградят доверие между своите съдебни системи, така че европейската заповед за арест да функционира още по-ефективно. Предвид голямото отражение на тази заповед върху основните права, издаването ? не трябва да бъде механично, нито пък автоматично за престъпления, които не са много тежки, като кражбата на велосипед например.“

В доклада на Комисията се оценява как държавите-членки прилагат европейската заповед за арест от 2007 г. насам и се прави обзор на функционирането на инструмента до настоящия момент. В периода между 2005 г. и 2009 г. държавите-членки са издали 54 689 европейски заповеди за арест, довели до предаването на 11 630 заподозрени лица. През същия период чрез европейската заповед за арест видимо се е ускорило предаването между държавите-членки на ЕС на лица, заподозрени в нарушение. Преди въвеждането на заповедта процедурата за екстрадиране е отнемала средно една година, докато понастоящем тези срокове са съкратени на 16 дни, ако заподозряното лице се съгласи да бъде предадено, или на 48 дни – ако не се съгласи. По този начин европейската заповед за арест се превърна в основен инструмент в борбата с престъпността и представлява важен аспект на вътрешната сигурност в ЕС.

Сред лицата, предадени благодарение на европейската заповед за арест, са заловено в Италия лице, което неуспешно се е опитало да взриви бомба в Лондон, заловен в Испания германски сериен убиец, заподозрян трафикант на наркотици от Малта, екстрадиран от Обединеното кралство, както и издирвана от Италия група за въоръжени обири, чиито членове бяха задържани в шест различни държави-членки на ЕС. Чрез използването на заповедта наскоро бе разбитa голяма мрежa за кражби на товари по магистралите.

Като отчита успеха на европейската заповед за арест като ефективен инструмент за екстрадиране на заподозрени лица в Европейски съюз без граници, Комисията също така признава, че функционирането му може да бъде усъвършенствано. В доклада се изтъква, че съществуват притеснения, свързани със зачитането на основните права в държавите-членки и с евентуалното прекомерно използване на заповедта за престъпления, които не са много тежки, което може да се отрази на нейната ефективност.

Комисията работи по някои от тези въпроси, като способства за гарантирането на справедлив процес посредством минимални стандарти на ЕС за правата на лица, заподозрени или обвинени в престъпление. ЕС вече прие законодателство относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (IP/10/1305) и предложи общи правила, с които да се гарантира, че заподозрените са информирани за своите права (IP/10/1652). Планирани са допълнителни мерки, с които да се гарантира на заподозрените достъп до адвокат и правото да установят контакт с членове на своето семейство и своя работодател. Всяка от тези мерки ще се прилага за заподозрените лица, за които е издадена европейска заповед за арест, като по този начин мерките ще спомогнат за зачитане на техните основни права.

При все това държавите-членки са отговорни за извършването на основните промени, необходими за по-доброто прилагане на европейската заповед за арест. Държавите-членки трябва да гарантират, че функционирането на системата няма да бъде застрашено от многобройни заповеди за арест за престъпления, които не са много тежки, като например кражбата на велосипед. Преди да издадат европейска заповед за арест, съдебните органи на държавите-членки следва да отчетат тежестта на нарушението, продължителността на наказанието и разходите и ползите от изпълнението на такава заповед. Необходимо е принципът на пропорционалност да бъде внимателно зачитан при изпълнението на заповедта.

Ето защо, за да се усъвършенства функционирането на системата, Комисията:

•ще призове държавите-членки на ЕС да запълнят пропуските там, където законодателството им не съответства изцяло на рамковото решение за създаване на европейска заповед за арест;

•ще поиска от държавите-членки да гарантират, че съдебните органи, например прокуратурата, в това число в държавите, където съдебното преследване е задължително, не издават европейска заповед за арест за много леки престъпления и използват насоките, изложени в наръчника за издаване на европейска заповед за арест.

•ще представи предложения до края на 2011 г. за увеличаване на възможностите за обучение относно европейската заповед за арест, предоставяни на полицейските и съдебните органи и юристите специалисти, с цел да се осигури последователност и ефективност при използването на заповедта и да се повиши осведомеността относно новите гаранции на ЕС за процесуалните права;

•ще насърчава държавите-членки да приложат допълнителни мерки (четири рамкови решения), които разглеждат такива въпроси, като трансфера на присъди и съдебни решения в отсъствието на ответника;

•ще се стреми да подобри събирането на статистически данни от държавите-членки относно европейската заповед за арест, така че системата да бъде правилно оценена;

•ще продължи да наблюдава отблизо функционирането на системата за европейска заповед на арест и ще разгледа всички възможни варианти за справяне с недостатъците, включително допълнителни мерки за укрепване на процесуалните права.

Контекст

Това е третият доклад на Комисията от влизането в сила през януари 2004 г. на европейската заповед за арест като система за екстрадиране между държавите-членки.

Допълнителна информация

Новини от Генерална дирекция „Правосъдие“

Уебстраница на заместник-председателя на Комисията Вивиан Рединг, комисар на ЕС, отговарящ за правосъдието

Източник на информация:Рапид