При извънредни ситуации и кризи, като тези в Япония, Либия или Египет, гражданите на ЕС в чужбина имат право да потърсят помощ във всяко едно консулство или посолство на държава-членка на ЕС, когато собствената им държава-членка не е представена в съответната страна. Държавите-членки на ЕС трябва също така да помогнат за евакуирането на гражданите по същия начин, както биха го сторили за собствените си граждани.

Договорите на ЕС и Хартата за основните права на ЕС гарантират това право, което представлява ключова част от концепцията за гражданство на ЕС. Закрилата включва също така казуси от ежедневието, като например откраднат паспорт, сериозна злополука или болест. При все това обаче много европейци не знаят за това свое право. Като се има предвид увеличаващият се брой граждани на ЕС, които живеят, пътуват и работят в чужбина — всяка година европейците предприемат над 90 млн. пътувания извън ЕС и около 30 млн. граждани живеят в държави, които не са членки на Съюза — става все по-важно осведомеността по този въпрос да се подобри. В днешното съобщение относно политиката на консулска закрила в трети държави Европейската комисия представя конкретни действия за повишаване неосведомеността на гражданите на ЕС относно техните права. През следващата година Комисията ще предложи координационни мерки, за да улесни ежедневната консулска закрила на гражданите. Освен това Комисията открива специален уебсайт, посветен на консулската закрила. Уебсайтът предоставя адресите на консулските или дипломатическите представителства в държавите извън ЕС и достъп до онлайн информация за пътуващите, предоставена от всички държави-членки.

„Европейците подемат инициативи в помощ на хората в Япония и Либия, изправени пред извънредни ситуации“ заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. „По време на тези изпитания можем да видим европейската солидарност в действие. Държавите-членки се организират, за да помогнат за евакуирането на гражданите си. Като се има предвид нарастващият брой на европейците, работещи и живеещи в чужбина, от основно значение е всички да знаят къде и как могат да получат помощ при кризисна ситуация, независимо от това къде по света се намират и от каква националност са.“

Броят на гражданите на ЕС, които пътуват до трети държави, нараства, като през 2008 г. са били извършени над 90 млн. пътувания в сравнение с 80 млн. през 2005 г. Повече от 30 млн. граждани на ЕС пребивават постоянно в трета държава, но всички 27 държави-членки са представени с дипломатически мисии само в три държави (Съединените щати, Китай и Русия).

Проучвания на мнението показват, че европейците имат високи изисквания по отношение на помощта, получавана в чужбина. 62 % от тях очакват да получат същата помощ от посолство на друга държава-членка на ЕС, която биха получили от своето собствено посолство (вж. приложението). При все това много европейци и консулски служители не знаят за правото на подобна закрила в качеството си на граждани на ЕС. Комисията ще увеличи информираността на гражданите на ЕС и консулските служители по отношение на правото за обръщане към посолства/консулства на държави-членки, различни от собствената, как да се свързват с тези служби и какъв тип помощ може да бъде предложена. Държавите-членки могат да информират гражданите си относно това право при издаването на нови паспорти. 20 държави-членки вече са решили да следват този подход1.

Последните събития в Япония, Либия и Хаити показаха значението на консулската подкрепа за гражданите на други държави, попаднали в кризисна ситуация в чужбина. В момента на започването на кризата в Либия в страната имаше около 6 000 граждани на ЕС, а само осем държави-членки имат представителства там. На 9 март 2011 г. 1 345 граждани на ЕС все още бяха в страната. Помощта се координираше посредством телеконферентни връзки и защитения уебсайт на Съвместния ситуационен център на ЕС. Държавите-членки предоставяха взаимно за гражданите си временни документи за пътуване и запазваха места в самолетите за евакуация за граждани на държави извън ЕС. В Хаити около 2 700 граждани на ЕС бяха засегнати от земетресението през 2010 г., но едва половината от държавите-членки разполагаха с дипломатически представителства. В Япония, където само Малта и Кипър нямат свои представителства, около 1 000 граждани се свързаха с консулските служби на своите държави и помолиха за помощ, за да напуснат страната. Германия помогна за евакуацията на германски граждани и на поне още 18 граждани на други държави-членки на ЕС с чартърен автобус от град Сендай.

Европейската солидарност бе от основно значение при тези извънредни ситуации. В Либия ЕС взе бързи мерки и стартира механизма за гражданска защита, който помага да се координират и съфинансират транспортните разходи за евакуация. В резултат на това Унгария например качи на свой полет, напускащ Триполи, 29 румънци, 27 унгарци, 20 българи, 8 германци, 6 чехи и 6 други граждани на ЕС и на държави извън ЕС. Нито един гражданин на ЕС не трябва да бъде изоставян. Делегациите на ЕС, като част от Европейската служба за външна дейност, могат също да информират относно закрилата, предоставяна от държавите-членки, и да оказват съдействие. Такъв бе случаят по време на кризата в Газа през 2009 г., когато около 100 души бяха евакуирани с бронирани автобуси благодарение на помощта на делегацията на ЕС.

От жизненоважно значение по време на кризи, правото на консулска закрила се прилага също и в ситуации от ежедневието, като например при загуба или кражба на паспорт, сериозна злополука или болест или след тежко престъпление. Консулското законодателство на държавите-членки обаче не е еднакво. Нивото на закрила може да се различава в зависимост от това към коя държава се обръща гражданинът на ЕС. Държавите-членки могат да предоставят финансови аванси, основно малки суми (например за полет до вкъщи или хотел). Предоставящата помощ държава-членка трябва първо да поиска разрешение от държавата на гражданина, която след това възстановява предоставената сума. Държавата на гражданина може след това да поиска от него да ? бъдат възстановени средствата.

Държавите-членки получават компенсация и когато евакуират непредставени граждани на ЕС. На практика обаче настоящите правила за компенсация често не се прилагат. За да осигури еднаква закрила на непредставените граждани на ЕС и за да окуражи държавите-членки да играят още по-активна роля по време на кризи, в които собствените им граждани не са засегнати, Комисията проучва как да улесни и опрости още повече процедурите за компенсация.

В рамките на следващите 12 месеца Комисията ще направи също така законодателни предложения за:

•подобряване на правната сигурност по отношение на обхвата, условията и процедурите, свързани с консулската закрила, и оптимизиране на използването на средствата, включително по време на кризи.

•приемане на координационни мерки и мерки за сътрудничество, необходими за улесняване на ежедневната консулска защита за непредставени граждани на ЕС, и решаване на въпроса за финансовата компенсация за консулска закрила по време на кризи.

Контекст

Договорите на ЕС гарантират на всички граждани на ЕС правото на еднакво третиране по отношение на закрилата, предоставяна от дипломатическите и консулските органи на която и да е държава-членка, ако пътуват или живеят извън ЕС и собствената им държава не е представена (вж. член 20, параграф 2, буква в) и член 23 от Договора за функциониране на Европейския съюз; член 46 от Хартата на основните права на ЕС). В почти всички държави в света поне една държава от ЕС не е представена.

В своя Доклад за гражданството от октомври 2010 г. (вж. IP/10/1390 и MEMO/10/525) Комисията се ангажира да повиши ефективността на правото на гражданите на ЕС да бъдат подпомагани в трети държави, включително по време на кризи, от дипломатическите и консулските органи на всички държави-членки, като предложи законодателни мерки и повече информация за гражданите посредством специален уебсайт и целенасочени мерки за комуникация.

Повече информация

Уебсайт на Европейската комисия за консулска закрила

Уебстраница на заместник-председателя на Комисията Вивиан Рединг, комисар на ЕС, отговарящ за правосъдието, основните права и гражданството:

Източник на информация:Рапид