Европейската комисия прие план-график за постигането през 2050 година на икономика на ЕС, която е конкурентоспособна и се характеризира с ниска въглеродна интензивност. В него е очертан пътят за постигането по разходно-ефективен начин на целта на ЕС за намаление на емисиите на парникови газове с 80—95 % през 2050 г. в сравнение с 1990 г. Въз основа на проведения анализ на разходната ефективност в план-графика се определят насоки за секторните политики, националните и регионални стратегии за постигане на ниска въглеродна интензивност, както и за дългосрочните инвестиции. Във връзка с необходимостта от дългосрочно стратегическо планиране на равнище ЕС, в план-графика се посочва начинът за осъществяването му, който е най-подходящ от гледна точка на разходната ефективност. Европейската комисия също се включи в тази инициатива, тъй като ЕС би имал многостранна полза от поемането на водеща роля в глобалния преход към икономика с ниска въглеродна интензивност и ефективно използване на ресурсите.

Европейският комисар за действията в областта на климата Кони Хедегор отбеляза: „Сега е моментът да задвижим прехода към конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност. Колкото повече се бавим, толкова по-скъпо ще ни струва той. Поради повишаването на цената на нефта енергийната сметка на Европа нараства с всяка година, като се увеличава и уязвимостта на Съюза към ценови шокове. Следователно печелившият ход би бил да започнем сега, като добрата новина е, че няма нужда да чакаме технически чудеса. Икономика с ниска въглеродна интензивност може да бъде изградена чрез допълнително разработване на съществуващите прилагани технологии. За този преход трябва да допринесат всички икономически сектори, включително селското стопанство, строителството и транспортът. Като очертава най-подходящия от гледна точка на разходната ефективност начин за изграждането на икономика с ниска въглеродна интензивност, нашият план-график предоставя ясна и предсказуема рамка, която позволява на бизнеса и държавната администрация да изготвят стратегии за ниска въглеродна интензивност и дългосрочни инвестиции.“

Акцент са мерките на национално равнище

Европейският съвет пое ангажимента за намаление на емисиите на парникови газове в ЕС с 80—95 % през 2050 г. в сравнение с 1990 г. като дълготраен принос на Европа към усилията за предотвратяване от неблагоприятните последици от изменението на климата.

В план-графика е очертан пътят за постигането по разходно-ефективен начин на тази цел, като препоръчваният подход е за действие на национално равнище, тъй като се очаква, че към средата на века международните кредити за компенсиране на емисиите няма да бъдат толкова широкодостъпни, колкото са в момента. Това означава, че до 2050 г. Европа ще трябва да е намалила емисиите си с 80 % в сравнение с равнището през 1990 г. единствено с помощта на национални мерки. Всеки използван кредит би довел до общо намаление на емисиите над 80 %.

От задълбоченото икономическо моделиране, послужило за основа на план-графика, става ясно, че за да бъде постигнато през 2050 г. 80 %-но намаление на националните емисии в сравнение с равнището през 1990 г., преди това — през 2030 г. и 2040 г. — е необходимо да се постигне намаление от съответно 40 % и 60 %. Приносът на всички сектори е абсолютно необходим. Заложеното в текущите политики намаление на националните емисии е с 30 % през 2030 г. и с 40 % през 2050 г.

Икономия на гориво

За изграждането на икономика с ниска въглеродна интензивност, необходимите годишни инвестиции през следващите 40 години — в допълнение към общите текущи инвестиции в размер на 19 % от БВП на ЕС — са 1,5 % от БВП на ЕС или 270 млрд. EUR. С това увеличение европейските инвестиции просто ще възвърнат предкризисното си равнище. Голяма част от допълнително инвестираните средства обаче, ако не и всичките, ще бъдат компенсирани от намаляването на разходите за нефт и газ, изчислявано на 175—320 млрд. EUR годишно.

Освен това, инвестирането в ниска въглеродна интензивност, т.е. в незамърсяващи технологии, инфраструктури от типа на интелигентните електроснабдителни мрежи, както и в опазване на околната среда, ще принесат полза в множество аспекти. Горивото до голяма степен е внос от трети държави, докато инвестициите са източник на добавена стойност в рамките на самия ЕС. Освен че намалява зависимостта на Европа от внос на енергия, а оттам — и уязвимостта ? на потенциални скокове на цената на нефта, инвестициите биха могли да насърчат появата на нови източници на растеж, да съхранят съществуващите работни места и да създадат нови. Ще се намали също така замърсяването на въздуха и свързаните с него здравни разходи. През 2050 г. общата полза от по-доброто качество на въздуха би могла да достигне 88 млрд. EUR годишно

2020 е целева година

Анализът показва също така, че най-разходно-ефективният начин за постигане на целта за 2050 г. предполага намаление на емисиите през 2020 г. в резултат само на вътрешни мерки не с 20 %, каквато е настоящата цел, а с 25 %. Според план-графика постигането през 2020 г. на тази цел за намаляване с 25 % на националните емисии1 е обвързано с постигането на целта на ЕС за увеличена с 20 % енергийна ефективност през 2020 г. (потвърдена от държавните и правителствените ръководители на провелата се на 4 февруари среща на върха по въпросите на енергетиката) и пълното прилагане на приетия през 2009 г. пакет с мерки до 2020 г. в областта на изменението на климата и енергетиката.

С оглед постигането на целта за увеличаване на енергийната ефективност с 20 % може да се наложи от количеството квоти за емисии, които от 2013 г. нататък подлежат на тръжна продажба от държавите-членки в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии, да бъдат заделени някои от квотите. Това заделяне следва да бъде извършвано постепенно и при зачитане на квотите за емисии, които вече са разпределени на предприятията. Без заделяне, намаляването на енергийното потребление от дадено предприятие би довело до относително по-малко търсене на квоти, в резултат на което цената на квотите би спаднала. Това би подбудило друго предприятие да произвежда повече, да потребява повече енергия и да отделя повече въглероден двуокис. Общият резултат в най-добрия случай би бил минимално спестяване на енергия. Не би се постигнало и нетно намаление на емисиите, тъй като горната граница на схемата за търговия с емисии би се запазила. Заделянето, от друга страна, би неутрализирало горепосочения ефект, стимулирайки нетното спестяване на енергия и намаляване на емисиите.

Следващи стъпки

План-графикът е под формата на съобщение до Съвета, Европейския парламент и институциите на ЕС. Комисията ги приканва, както и държавите-членки и заинтересованите страни, да го взимат предвид при разработването на бъдещите политики на национално и европейско равнище, насочени към постигането през 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност. Комисията смята, че следващата стъпка трябва да бъде изготвянето на секторни план-графици в сътрудничество със съответните сектори.

Допълнителна информация:

- План-график за ниска въглеродна интензивност:

http://ec.europa.eu/clima/policies/roadmap/index_en.htm

http://www.ec.europa.eu/commission_2010-014/hedegaard/headlines/roadmap/index_en.htm

- „Европа за ефективно използване на ресурсите“ — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“

Източник на информация:Рапид