Последни новини

1. Йорданка Чобанова е новия ръководител на Представителството на ЕК в България
2. НОВИТЕ НАШЕНЦИ – д-р Надер Ябруди
3. ЕК одобри българска схема за държавна помощ за земеделски стопани
4. Преглед на резултатите, постигнати от Комисията „Фон дер Лайен“
5. Симулация на избори за Европейски парламент
6. Зимна икономическа прогноза от 2024 г.: забавено възстановяване на растежа и по-бързо намаляване на инфлацията
7. EК инвестира над 233 млн. евро в проекти за околна среда и климат

Всички новини

Въпроси и отговори за новия подход на ЕС при отглеждането на ГМО

Въпроси и отговори за новия подход на ЕС при отглеждането на ГМО

Създадена на: 15 07 2010

Защо Комисията приема този пакет от документи днес и какво включва той?

През март 2010 г. Европейската комисия съобщи, че преди лятната ваканция ще се върне към темата за генетично модифицираните организми (ГМО) с предложение как да се съчетае системата за даване на разрешение, основана на научни доказателства, с предоставянето на свобода на държавите-членки да вземат решение за отглеждането на ГМО. Поетият ангажимент се изпълнява с приетия днес пакет от документи, като той напълно отговаря на позицията, очертана от председателя Барозу в насоките за предстоящите политики, които той представи през септември 2009 г.

Какви са мерките за съвместно съществуване на ГМО и други култури и какво се променя с новата препоръка за съвместното съществуване на култури?

Целта на мерките за съвместно съществуване на култури в области, където се отглеждат ГМО, е да се избегне случайното попадане на ГМО в други продукти, като така се предотвратят потенциални икономически загуби и въздействието от наличие на генетично модифицирани в генетично немодифицирани култури като традиционните и биологичните култури.

Опитът, натрупан през последните години, показва, че държавите-членки се нуждаят от повече гъвкавост, за да могат да вземат предвид характерните местни, регионални и национални условия, когато определят мерките за организиране на отглеждането на генетично модифицирани, традиционни и биологични култури.

С новата препоръка относно съвместното съществуване на култури се признава, че държавите-членки могат да приемат мерки за избягване на случайното наличие на ГМО в други продукти в стойности под прага от 0,9 %, който важи при правилата за етикетиране. Когато мерките за съвместно съществуване на култури не са достатъчни за избягването на случайното наличие на ГМО в традиционни или биологични култури, държавите-членки могат да ограничат отглеждането на ГМО в големи обработваеми площи на своя територия. Подобни ограничителни мерки трябва да бъдат съизмерими с преследваната цел (напр. защита на определени нужди на земеделските стопани, отглеждащи традиционни или биологични култури).

През 2009 г. Комисията публикува втори доклад за националните стратегии за съвместно съществуване на генетично модифицирани с традиционни и биологични култури. От доклада става ясно, че 15 държави-членки са приели законодателство относно съвместното съществуване на тези култури, а три други са известили за проекти на законодателни актове в тази област.

Заедно с държавите-членки Европейската служба за съвместно съществуване (ЕССС) разработва най-добри практики за съвместно съществуване на културите, при които се взема предвид потребността на държавите-членки от гъвкавост при отчитането на характерните местни и регионални условия.

Повече информация за ЕССС можете да намерите тук:

Каква е процедурата за даване на разрешение за отглеждане на ГМО в момента?

За ГМО се дава разрешение на равнище ЕС според конкретния случай въз основата на конкретните видове употреба, определени в заявлението на съответното предприятие, и след положителна оценка на риска за здравето и околната среда. Заявления за отглеждане на ГМО могат да се подават по реда на Регламент (ЕО) № 1829/2003 за генетично модифицирани храни и фуражи, ако тези ГМО ще се използват като суровина в производството на храни и фуражи. ГМО могат също така да бъдат разрешени по реда на директивата относно съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда (Директива 2001/18/ЕО) за видове употреба, различни от употреба като храни/фуражи. И в двата случая държавите-членки играят важна роля при извършването на първоначалната оценка на риска от отглеждане на ГМО.

Какви са измененията на сегашното законодателство, предложени от Комисията?

Предложената промяна в законодателството се изразява в добавянето на един член в Директива 2001/18/ЕО, с който изрично се позволява на държавите-членки да ограничат или да забранят отглеждането на ГМО на своя територия. Държавите-членки могат да се позоват за това на всякакви съображения, различни от обхванатите от оценката на риска за здравето и околната среда по процедурата на ЕС за даване на разрешение. В този смисъл с предложението се дава правомощие на държавите-членки да вземат решение за отглеждането.

Когато промяната в законодателството влезе в сила, държавите-членки ще имат свободата да ограничат или да забранят отглеждането на всички или на конкретни ГМО на част или на цялата си територия. Това изменение ще се прилага за всички ГМО, които са разрешени за отглеждане в ЕС по реда на Директива 2001/18/ЕО или по реда на Регламент (ЕО) № 1829/2003. Според това предложение на държавите-членки се разрешава само да приемат мерки срещу отглеждането на ГМО. Не им се позволява да приемат мерки, с които забраняват вноса и/или пускането на пазара в ЕС на разрешени генетично модифицирани семена.

Отглеждат ли се вече ГМО в ЕС?

Да, отглеждат се. Съществува генетично модифицирана царевица — MON 810, която се отглежда в ЕС за търговски цели. Генетичната модификация на продукта има за цел да предпази растението от вредителя европейски царевичен стъблен пробивач. Културата беше разрешена през 1998 г.

На 2 март 2010 г. бе разрешен за отглеждане и промишлена преработка генетично модифициран картоф за производство на нишесте, познат като Амфлора. Този картоф за производство на нишесте има повишено съдържание на компонента на скорбялата амилопектин. Нишестето е предназначено за промишлени цели, както и за производство на хартия.

Кои са генетично модифицираните растения, които са разрешени в ЕС за употреба като храна и/или фураж?

Освен отглеждането, пускането на пазара в ЕС на ГМО и употребата на произведени от тях продукти в хранителната верига на хората и на животните също подлежи на разрешение от ЕС.

Към днешна дата списъкът на разрешени ГМО включва също така: един вид захарно цвекло, три вида соеви зърна, три вида маслодайна рапица, шест вида памук и 17 вида царевица.

Сред най-наскоро разрешените ГМО е картофът за производство на нишесте Амфлора. Както и традиционните картофи за нишесте, Амфлора не е предназначен за храна. Вторичният продукт от картофа за нишесте (пулп) е разрешен като фураж. Случайното или технически неизбежното наличие на този картоф в храни и фуражи е разрешено в стойности до 0,9 %.

Списъкът с разрешените генетично модифицирани растения и с точния обхват на разрешението за тях можете да намерите в регистъра на ЕС за генетично модифицираните храни и фуражи, който е на следния адрес:

http://ec.europa.eu/food/dyna/gm_register/index_en.cfm

Има ли държави-членки, които вече са забранили отглеждането на ГМО?

Шест държави-членки (Австрия, Унгария, Франция, Гърция, Германия и Люксембург) са приели предпазни мерки и са забранили отглеждането на генетично модифицираната царевица MON810 на своя територия. Освен това Австрия, Люксембург и Унгария са уведомили Комисията за забраната за отглеждане на картофа Амфлора на своя територия. В Полша има прието законодателство, с което се забранява пускането на пазара на всички генетично модифицирани семена.

Държавите-членки сега биха могли да преосмислят предпазните си мерки за отглеждането на ГМО, когато няма научна обосновка, и да се възползват от по-гъвкавата препоръка за съвместното съществуване на културите, приета днес, за да избегнат случайното наличие на ГМО в други култури.

След като предложената днес добавка на съответния член в Директива 2001/18/ЕО започне да се прилага, държавите-членки ще могат да ограничат или да забранят отглеждането на ГМО, без да се налага да се позовават на предпазната клауза, когато няма нов научно установен риск.

Има ли други ГМО за отглеждане, за които ЕС може да приеме решение, преди промяната в законодателството да започне да се прилага?

Има над десет заявления за разрешения (или за подновяването на вече съществуващи разрешения) за отглеждане на ГМО, като те са на различен етап в процедурата.

Четири ГМО са в напреднал стадий. За тях има положително становище от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и процедурата за даването на разрешения за тях (или за подновяването на вече съществуващи разрешения) е вече в ход. Положителното становище на ЕОБХ по отношение на подновяването на разрешението за царевицата MON810, при която е създадена защита на растението от някои вредители, бе прието през юни 2009 г. Има още два вида царевица — Bt Maize 1507 (подадено от Pioneer) и Bt maize Bt 11 (подадено от Syngenta), които също създават защита на растението от някои вредители. Положителните становища на ЕОБХ бяха приети съответно през януари 2005 г. и през април 2005 г., като проекти на решенията за разрешаването на тези два ГМО бяха гласувани на 25 февруари 2009 г. в рамките на регулаторния комитет съгласно Директива 2001/18/ЕО. Не бе постигнато квалифицирано мнозинство. Четвъртият продукт е царевицата NK 603 (подадено от Monsanto), който е толерантен към хербицида RoundUp. ЕОБХ прие положително становище за този продукт през м. юни 2009 г.

От процедурна гледна точка следващата стъпка относно продуктите MON810 и NK603 ще бъде предаването на проект на решение пред Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (първият етап от процедурата по комитология). Продуктите Bt 11 и Bt 1507 вече са предмет на напреднала процедура по комитология, като следващата процедурна стъпка е представянето на решения пред Съвета.

Какви подобрения са направени по отношение на оценката на риска за околната среда от ГМО след искането на Съвета от декември 2008 г.?

Комисията и ЕОБХ, съвместно с държавите-членки, работят по конкретни области, набелязани в заключенията от 2008 г. на срещата на Съвета по въпросите на околната среда като области, в които са необходими подобрения по отношение на прилагането на законодателството относно ГМО.

Актуализирането на насоките на ЕОБХ за оценката на риска за околната среда продължава и обхваща конкретните области, изтъкнати от Съвета. Предвид сложния характер на темата, необходимостта от осигуряването на широкообхватно обществено обсъждане и големия брой коментари от обществеността (приблизително 500) се очаква ЕОБХ да приключи работата си по насоките през ноември 2010 г. След това Комисията ще обсъди тези насоки с държавите-членки, за да им придаде нормативен характер с одобрението на държавите-членки.

Освен това ЕОБХ участва в диалог с държавите-членки и заинтересованите страни, като им предоставя възможност да дадат своя принос към научната му дейност. ЕОБХ е създал мрежа от експерти от държавите-членки за обмен на научни познания и опит. ЕОБХ също така взема предвид коментарите от държавите-членки по време на цялата процедура по оценка на риска.

Освен това ЕОБХ има богат набор от вътрешни механизми и работни процедури за осигуряване на независимостта на научната работа на Научния си комитет и на групите си, включително и цялостна политика за деклариране на интересите, приложима за научните му експерти. ЕОБХ редовно прави преглед на тази своя политика и по настояване на Комисията ще продължава да укрепва процеса на проучване на независимостта на експертите си.

Комисията анализира начините за укрепване в бъдеще на наблюдението на околната среда след пускането на пазара на генетично модифицираните култури, което е в съответствие с разпоредбите на настоящото законодателство и със заключенията от срещата на Съвета по въпросите на околната среда от 2008 г.

Кога Комисията ще довърши доклада за социално-икономическото въздействие на ГМО?

През декември 2008 г. Съветът изиска от Комисията до юни 2010 г. да изготви доклад за социално-икономическото въздействие на ГМО.

Този доклад следва да почива на информацията, предоставена от държавите-членки, които са положили усилия за събирането на данни за социално-икономическото въздействие на ГМО и най-вече на отглеждането им. Но предвид факта, че държавите-членки предоставиха необходимата информация по-късно от очакваното, Комисията ще може да довърши доклада си до края на 2010 г. Този доклад след това ще бъде представен на Европейския парламент и на Съвета за разглеждане и по-нататъшни обсъждания.

Можем ли да очакваме ускоряване на процедурата по даване на разрешения за ГМО и увеличаване на обработваемите площи в ЕС, засети с генетично модифицирани култури?

Няма ускоряване на процедурата по предоставяне на разрешение или облекчаване на строгите процедури при оценката на риска за околната среда, предвидени в законодателството. Предложението на Комисията, прието днес, не променя тези изисквания. Напротив, работата по изпълнението на заключенията на Съвета от 2008 г. продължава. Още повече, че гарантирането на оценката на безопасността при спазване на най-строгите научни стандарти и засилването на ролята на наблюдението винаги са били и остават приоритети на Комисията в областта на отглеждането на ГМО.

Повече информация може да намерите на следния адрес:http://ec.europa.eu/food/food/biotechnology/index_en.htm

Източник на информация:Рапид

© 2008-2009 Нови Хоризонти, Europe Direct. Всички права запазени.
Europe Direct - Смолян Europe Direct