На днешното заседание на Съвета по правосъдие 20 държави членки постигнаха политическо съгласие за създаването на новата Европейска прокуратура чрез засилено сътрудничество.

Необходимо е Европейският парламент да даде своето съгласие. След като новият орган бъде въведен, независимите европейски прокурори ще разполагат с правомощия да провеждат разследвания и да повдигат и поддържат обвинения за престъпления, засягащи бюджета на Съюза, като корупция или измами със средства на ЕС или трансгранични измами с ДДС.

Европейската прокуратура ще бъде солиден, независим и ефикасен орган, специализиран в борбата с финансовите престъпления в целия ЕС.

Защо е необходима Европейска прокуратура?

Ежегодно в цяла Европа националните бюджети губят приходи от ДДС в размер на най-малко 50 милиарда евро поради трансгранични измами. Транснационалната организирана престъпност трупа печалби в размер на милиарди евро всяка година, заобикаляйки националните правила и

избягвайки наказателно преследване. Извън сферата на ДДС, през 2015 г. държавите членки установиха и докладваха на Комисията за нередности, свързани с измами в размер на около 638 милиона евро. Средствата за борба с широкомащабните трансгранични финансови

престъпления, с които разполагат националните прокурори, са ограничени. Новите европейски прокурори ще провеждат бързи разследвания в цяла Европа и ще осъществяват обмен на информация в реално време. Това ще промени радикално нещата.

Как ще работи Европейската прокуратура?

- Независим орган

Европейската прокуратура ще функционира като единна прокуратура на територията на всички участващи държави членки. Тя ще бъде високоспециализиран и независим орган извън съществуващите институции и служби на ЕС. Европейската прокуратура ще действа в интерес на ЕС и няма да иска, нито да приема указания от институциите на ЕС или от националните власти.

Ефикасно сътрудничество с националните органи

Организацията на Европейската прокуратура ще включва централна служба на равнище ЕС и децентрализирано ниво, състоящо се от европейски делегирани прокурори, установени в държавите членки, които същевременно ще продължават да изпълняват функциите си като

национални прокурори („двойна функция“). Службата на централно равнище ще упражнява надзор върху разследванията и повдигането и поддържането на обвинението на национално равнище, за да се осигурят ефективна координация и единен подход в целия ЕС. По този начин тя ще допринесе с висока степен на експертен опит и опит за националните правни системи, като същевременно ще запази независимостта си. Ако Европейската прокуратура се заеме с дадено

разследване, националните органи няма да упражняват правомощията си във връзка със същото престъпно деяние.

Правомощия за провеждане на бързи разследвания и на дейности по повдигане и поддържане на обвинение

- Европейската прокуратура ще може да разследва ефикасно престъпления срещу бюджета на ЕС, както и измами с ДДС, като например измами със средства на ЕС в размер на над 10 000 евро и

трансгранични измами с ДДС в размер на над 10 милиона евро. Тя ще може да извършва бързи трансгранични действия, без да е необходимо да прибягва до времеемки процедури за съдебно сътрудничество. Освен това тя ще повдига обвинения срещу престъпниците директно пред националните съдилища. Това би трябвало да доведе до по-успешно наказателно преследване и до по-успешно възстановяване на парите, които са предмет на измамата.

- Всеобхватен подход за защита на парите на данъкоплатците

Европейската прокуратура ще отговаря за наказателното разследване, докато OLAF ще продължи да се занимава с административно разследване на нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза във всички държави — членки на ЕС. Този подход ще гарантира възможно най-голяма защита на бюджета на ЕС чрез увеличаване на броя на осъдителните присъди и на размера на възстановените средства.

Следващи стъпки

След приемането на общ подход, постигнат днес в Съвета между Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия и Чешката република, сега Европейският парламент трябва да даде съгласието си, преди регламентът да може да бъде приет окончателно. Други държави членки могат също да се присъединят към 20-те първоначални

държави по всяко време след приемането на регламента.