Последни новини

1. Йорданка Чобанова е новия ръководител на Представителството на ЕК в България
2. НОВИТЕ НАШЕНЦИ – д-р Надер Ябруди
3. ЕК одобри българска схема за държавна помощ за земеделски стопани
4. Преглед на резултатите, постигнати от Комисията „Фон дер Лайен“
5. Симулация на избори за Европейски парламент
6. Зимна икономическа прогноза от 2024 г.: забавено възстановяване на растежа и по-бързо намаляване на инфлацията
7. EК инвестира над 233 млн. евро в проекти за околна среда и климат

Всички новини

Енергийна ефективност и зелен растеж

Енергийна ефективност и зелен растеж

Създадена на: 21 04 2009

Основен приоритет в дневния ред на Европа е тройната криза, състояща се от икономическия спад, промените в климата и напрежението върху европейската енергийна сигурност. От основно значение е Европейският съюз да състави план, който да ни бъде пътеводител в бурята и да ни изведе от нея по-силни, готови да се изправим пред бъдещите предизвикателства.

Темите са тясно свързани затова и техните решения трябва да бъдат комплексни. Мерките за подобряване на енергийната ефективност са от особено значение за усилията, насочени към справянето с настоящата криза. Например по-ефективната употреба на съществуващите енергийни източници ще спомогне както за по-голямата независимост на Европейския съюз от внос на енергия, така и за намаляване на ефекта от употребата на енергия върху климата. Още повече че такива мерки са разумни в условията на икономически и финансови затруднения.

Днес сме свидетели на едно общо единомислие в Европа и в новата американска администрация - усилията, насочени към справяне с климатичните и енергийните проблеми, трябва да бъдат възприемани като част от преодоляването на сегашната криза. Последователността в тази насока остава от особено значение за преминаването на това разбиране в конкретни действия.

На срещата на върха тази пролет Европейският съюз определи сумата от 5 милиарда евро за редица проекти, предназначени да съживят икономиката, като повечето от тези проекти са свързани с енергетиката. Дания е удовлетворена от факта, че се дава приоритет на развитието на енергийната инфраструктура, включително на Балтийския план за взаимно свързване. Дания също така подкрепя целите, свързани с политиката за сигурност, които включват отделянето на фондове за енергийни проекти като изграждането на газопровода "Набуко", който ще доставя газ на Европа от Централна Азия и Кавказ, като по този начин ще ни позволят да станем по-малко зависими от един голям външен доставчик - Русия.

Въпреки това действията на европейско равнище във важната сфера на енергийната ефективност не са достатъчни. Изглежда, че огромният потенциал на мерките, свързани с енергийната ефективност, не са изцяло оценени. Датският пример е полезен в този смисъл - през последните 25 години нивото на консумация на енергия се запазва постоянно независимо от ръста в нашата икономика.

Много малко хора знаят, че Европейският съюз е приел план за подобрение на енергийната ефективност в рамките на 20%. Този план е част от така нареченото 20/20/20 решение, взето по време на срещата на върха на Европейския съвет през март 2007 г. Решението е споразумение за постигане на тройна цел до 2020 г. - 20% от възобновяемите енергийни източници, 20% подобряване на енергийната ефективност, 20% намаление на емисиите на парникови газове (или 30% намаление, ако тази цел е част от глобално споразумение за климата, в което други индустриални държави участват със съответните си ангажименти). За съжаление задължителни са единствено целите, които са свързани с възобновяемата енергия и с намаляването на парниковите газове. Това трябва да бъде приложено също така и по отношение на целта, свързана с подобряването на енергийната ефективност.

Скорошната газова криза, по време на която Русия спря доставките на газ към Украйна, имаше сериозни последствия в много части на Европа. Може да се твърди без преувеличение, че кризата беше най-сериозната атака върху доставката на енергия в Европа в последно време. Новото чешко председателство на Европейския съюз предприе сериозни действия, свързани с преодоляването на тази газова криза, и изрази ясно възгледите на Европейския съюз по този въпрос. Чехия се справи отлично в тази ситуация. Комисията съвместно с европейски енергийни компании също така съумя в много кратък срок да изпрати наблюдатели, които да проследят транзита на газта. Очевидно последната газова криза не би трябвало да бъде такава изненада. Оттук нататък би било наивно да не бъдем подготвени за подобни ситуации в бъдеще. Енергетиката е станала неизменна част от външната политика и от политиката на сигурността.

Въпреки това, предпазвайки европейците от друга подобна криза, би било погрешно да се съсредоточаваме предимно върху откриването на нови източници за доставка на енергия. Сериозните икономически трудности, пред които сме изправени днес, са допълнителна причина за подобряване на енергийната ефективност. Не би трябвало да се отдаваме на бездействие, осланяйки се на факта, че глобалните цени на енергията са по-ниски днес, отколкото бяха преди шест месеца. Нивото на цените е естествена последица от спада в икономиката. Въпреки това трябва да се има предвид, че цените ще се повишат отново. Най-евтината енергия си остава тази, която не използваме. Още повече подобрението в енергийната ефективност ще има положителен ефект върху климата.

Подпомагането на възстановяването на европейската икономика чрез отпускане на фондове за проекти, свързани с енергийната ефективност, е много разумен и всеобхватен подход за преодоляване на предизвикателствата, пред които сме изправени в момента. В страните - членки от Централна Европа и Източна Европа особено, този подход може да допринесе за осезаеми ползи за климата, икономиката и за европейската енергийна сигурност.

Данните показват колко голям би бил ефектът върху икономиките в страните от Централна и Източна Европа, ако се намали ненужната употреба на енергия. Например подновяването на регионалната топлофикационна мрежа в някои източноевропейски градове и инсталирането на модерна помпена технология биха могли да доведат до намаляване на консумацията на енергия в мрежата в рамките на 40 - 60%. Такъв тип инвестиция обикновено има възвращаемост в рамките на 1-2 години, а в дългосрочен план очакваното спестяване на средства е толкова голямо, че държавите от Централна и Източна Европа просто не могат да си позволят да не предприемат тази инвестиция.

Също така има значителна възможност за спестяване на енергия в жилищния фонд в страните от Централна и Източна Европа. Значими спестявания са възможни, ако стандартният възобновителен процес се съчетае с монтаж на нови енергоспестяващи прозорци и модерна изолационна система. Една широко обхватна програма за саниране на жилищата би могла да създаде от 50 000 до 185 000 нови работни места в Централна и Източна Европа и в същото време да намали емисиите на C02 с 62 млн. тона годишно, което е равно на общото количество от емисии в Дания. В същото време тази програма ще спомогне изграждането на по-качествени жилищни сгради, които ще имат модерна изолационна система и в които потреблението на топлоенергия ще бъде със 70 - 80% по-ниска. Друг позитивен аспект на програмата е, че тя ще допринесе за намаляване на замърсяването на въздуха от топлоцентралите, съоръженията за отопление и котли, които са необходими за доставката на топлоенергия в сградите.

Първоначалното значение на думата криза от гръцки език е повратна точка. Ние трябва да съсредоточим усилията си и инвестициите си в предприемането на мерки, подобряващи енергийната ефективност, които да съчетават здрав икономически разум и опазване на околната среда, както и да допринесат за енергийната сигурност.

* Пиър Стиг Мюлер е министър на външните работи на Дания

* Кони Хегард е министър на климата и енергетиката на Дания

Източник на информация: в."Дневник"

© 2008-2009 Нови Хоризонти, Europe Direct. Всички права запазени.
Europe Direct - Смолян Europe Direct