Последни новини

1. Йорданка Чобанова е новия ръководител на Представителството на ЕК в България
2. НОВИТЕ НАШЕНЦИ – д-р Надер Ябруди
3. ЕК одобри българска схема за държавна помощ за земеделски стопани
4. Преглед на резултатите, постигнати от Комисията „Фон дер Лайен“
5. Симулация на избори за Европейски парламент
6. Зимна икономическа прогноза от 2024 г.: забавено възстановяване на растежа и по-бързо намаляване на инфлацията
7. EК инвестира над 233 млн. евро в проекти за околна среда и климат

Всички новини

Томислав Дончев: Половината от европейските пари вече са договорени

Томислав Дончев: Половината от европейските пари вече са договорени

Създадена на: 22 08 2011

Министърът по управление на средствата от Европейския съюз в интервю за Българската телеграфна агенция

Министър Дончев, какво сочат най-новите данни по изпълнението на оперативните програми?

Договорените средства вече са 8,5 млрд. лв., което е над 54 на сто от целия ресурс. Това показва, че темпът на договаряне е много добър. Към момента плащанията са 14 процента или 2,2 млрд. лв. В последната седмица - между 9 и 16 август, имаме договорени 599 млн. лв., като основната част от тях са по ОП "Транспорт" - договарянето на АМ "Марица" и на жп линията Пловдив - Септември. Това е 0,6 млрд. лв само за една седмица. Така договорените по ОП "Транспорт" средства са вече 69 процента, което ги прави към момента абсолютни първенци. Преди няколко месеца казах, и бях прав, че ОП "Транспорт" трябва да бъде реабилитирана. Това е близо две трети от ресурса, като се има предвид, че по приоритетна ос "Железници" сме договорили вече 100 процента от ресурса. Остава същото да се случи и при пътищата.

При железниците забавянето беше най-голямо?

Да, но това показва, че когато има конкретна задача, достатъчна енергия на политическото ръководство и адекватни административни действия, резултатът не закъснява. Имаме и други инструменти с много добър темп на усвояване на договарянето - ОП "Регионално развитие" е с 60 на сто договорен ресурс. Голяма част от програмите са договорили реално половината от ресурса.

Коя от програмите изостава?

ОП "Конкурентоспособност" е на опашката с 36 на сто договаряне.

Тя е необходима за бизнеса и за икономиката?

Безспорно е необходима за българския бизнес. С нея не се изгражда тежката инфраструктура, но е програма изключително важна за българския бизнес и за малките и средни предприятия.

Какви са причините за това изоставане, бизнесът ли не е активен?

Проблемите са двустранни, вината не може да се прехвърля само на начина на действие на фирмите, но безспорно има проблеми - недобре подготвени проекти, дефекти в изпълнението, но поне половината от вината е в начина, по който действа държавата. Там искам да видя още усилия в посока увеличаване скоростта на обработване на документите за плащанията, защото когато един човек си чака парите, които може да са 20 000 евро, за него това е по-важно от всички данни на макро ниво. Това, което миналата година уредихме нормативно - да се плаща максимум в рамките на два - три месеца след искането на плащане, там това не се случва. Това не е добре нито за усвояването на средствата от програмата, нито за българския бизнес. Имаме интензивна работа с колегите от Министерството на икономиката и Агенцията за малките и средни предприятия за синхронизиране на работата. Бяха извършени много промени в правилата, по които се организират схемите и се надявам тези мерки да дадат по-скоро резултати, защото програмата е със статут на изоставаща. Наред с това, трябва да се отчете доброто темпо, с което се случиха нещата по инструмента Джереми. Там трябва да се отчете, че резултатът беше добър, бяха организирани конкурсите за институции, които да управляват фондовете. ОП "Конкурентоспособност" е на опашката по договаряне, макар и номинално като плащане да е сред шампионите с 21 процента, но от тях изплатените грантови схеми са скромен процент. По-голяма част от средствата са по Джереми.

Какво се случва в другата проблемна доскоро програма "Околна среда"?

ОПОС премина през много тежки периоди и през реформи, които отнеха много от времето. В началото на тази година много усилия бяха хвърлени за "почистване" на програмата. Имаше проблеми със стари процедури, организирани през 2009 година, вземането на корективни мерки, реорганизацията на системата отне време, но в момента темповете на движение на програмата са окуражаващи. Това е програмата, която поддържа едни от най-ниските проценти на грешки - под 1 на сто, което е резултат от европейско ниво. По-голяма част от оперативните програми имат под 2 процента грешки, което е отличен резултат, много по-добър от средноевропейския.

Какви са договорените и разплатените средства по ОПОС?

45 на сто са договорени, а плащанията са малко под 9 на сто. Това е под средното, но те тръгнаха от много ниска база. Едва през последните месеци програмата работи и плаща с необходимото темпо.

Нормална ли е тази "ножица" между договорените и разплатени средства, която се вижда при всички програми?

Няма добра практика за отношението между договорени и платени средства, но 50 на сто договаряне и под 10 на сто плащане все пак говори, че ножицата е разтворена повече. Масовият случай е за плащане да се чака три месеца.

Какво очаквате като резултати в края на годината?

Процентът на договаряне трябва да надхвърли 65 на сто от целия ресурс, а по отношение на плащанията трябва да завършим годината с 3 милиарда, което е 20 на сто от целия ресурс. Вярвам, че прогнозата ще бъде спазена. Само следвайки подобно темпо и гонейки подобни параметри можем да постигнем амбициозната задача да ползваме целия ресурс. Темпото според мен е добро. Ако за периода 2007 - 2008 - 2009 г. България е успяла да плати 400 млн. лв., само за 2010 година са платени 1,1 млрд. лв., а от началото на 2011 година сме платили 700 млн. лв. До края на годината очакваме да платим 700 - 800 млн. лв. за да достигнем амбициозните 3 млрд. лв. Следващата 2012 година трябва да търсим удвояване на резултата от предишните години и 35-40 на сто плащания.

Изборите ще се отразят ли в посока на забавяне?

Ще се отразят сигурно, няма да има общински съвети, някъде ще има нови екипи в местните власти, които са основният бенефициент. Все пак не очаквам някакви тежки напрежения. Европейските пари, ще бъдат една от темите на местните избори и това няма как да не бъде, след като има градове, където някой е успял да промени облика им с европейски пари, а друг изобщо не е ползвали такива. Това ще е една от темите и това не е лошо. За европейските пари трябва да се говори, повече хора трябва да знаят за какво става дума, какви са възможностите, проблемите. Много ми се иска обаче да не се политиканства напразно и експертите да работят спокойно, с увереност. Нещата в момента в България се случват след всички драми със спрените пари, с използваните средства не по предназначение в началото на 2008 година, с бавното откъсване от нулата. Редно е по темата "Европейски пари" да има политически дебат, но не ми се иска да има политиканско говорене. За съжаление има един много лош рефлекс - евросредствата да се превърнат в тема, подобна на футбола, например, където всеки е готов да коментира без никога да е излизал на терена. Говоря за цели категории политици, които не по същество, а като общи принципи нямат представа за какво става дума.

Да поговорим за някои от големите проекти - Дунав мост, АМ "Тракия", метрото?

Знаете, че меморандумът на Дунав мост беше удължен и ще имаме възможност да го завършим с европейски пари до края на 2012 година. Дунав мост е много знаков проект, а не само мостово съоръжение. Това е един от инструментите, от начините Северозападна България да дръпне малко напред, да се съживи най-изостаналият регион. Транспортната свързаност дава възможност за по-голям инвестиционен интерес. В тази връзка жп линията София- Видин е доста по-предизвикателна като проект, защото е на огромна стойност. Тя ще бъде частично реализирана през следващия програмен период, защото в противен случай би изчерпала почти всичките средства от приоритетната ос "Железници" на бъдещата оперативна програма. Поетапно в годините ще се работи по тази жп линия, още повече, че Дунав мост 2 има и железопътна част. Метрото е отлично вървящ проект и като скорост, и като качество. Много ме радва, че не само успяваме да строим, а и това, че се дава за пример на другите. Представител на Дирекция "Регионална политика" определи проекта като еталонен и препоръча всички, които искат подобен тип строителство да посетят България и да видят. Трябва да се обръща повече внимание на железниците, защото това е в голяма степен транспорт на бъдещето. Това е по-близо и до изискванията на така наречената "зелена инфраструктура", върху която се набляга през следващия програмен период.

Ако гледаме състоянието на железниците в България в момента едва ли бихме ги определили като транспорт на бъдещето?

В развитите западноевропейски държави железниците са сред най-удобните видове транспорт и за дълги, и за къси, и за вътрешно градски, и за извънградски пътувания, и причина за това е отличното състояние, високата скорост, ниската цена и много по-високата екологосъобразност. Ако цялата рехабилитация на линията София-Бургас бъде завършена проектната скорост на по-голямата част от трасето ще бъде 160 км. в час. Ако се използват специален вид влакове, скоростта би могла да бъде увеличена на 200 км в час. Това означава, че от София до Бургас ще може да се пристига за три часа. Редно е да кажем обаче, че освен рехабилитация на трасето трябва да се инвестира и в нов подвижен състав. Водени са разговори и ще е възможно закупуването на подвижен състав с европейски пари. За тази цел обаче трябва да покажем по-значими участъци рехабилитирани жп линии с европейски пари.

Това означава, че вече активно вече се работи по проекти за следващия програмен период?

Да, работи се и то по много писти - Националната програма за развитие България 2020 в значима част е готова, готов е пакетът от цели и приоритети на макро ниво, сред които са образованието, транспортната свързаност, енергийната ефективност. Акцентира се върху иновациите, производства с висока добавена стойност и др. Вторият пласт е активното ни участие и достойното представяне и отстояването на българската позиция в преговорите с ЕК за следващия програмен период. Това ще тече от есента на тази година. Има за какво да се преговаря, има доста трудни въпроси, предложения и решения на комисията, които са благоприятни за България и други, които подлежат на ревизия. Другият пласт е подготовката на конкретни проекти във водния сектор, там има нужда от още инвестиции, в пътна инфраструктура - железници и пътища. Трябва да има техническа подготовка на проектите, които ще се реализират през следващия програмен период. Амбицията ни е да го започнем по-бързо и по-ефективно от този.

Източник на информация:www.eufunds.bg

© 2008-2009 Нови Хоризонти, Europe Direct. Всички права запазени.
Europe Direct - Смолян Europe Direct