Последни новини

1. Йорданка Чобанова е новия ръководител на Представителството на ЕК в България
2. НОВИТЕ НАШЕНЦИ – д-р Надер Ябруди
3. ЕК одобри българска схема за държавна помощ за земеделски стопани
4. Преглед на резултатите, постигнати от Комисията „Фон дер Лайен“
5. Симулация на избори за Европейски парламент
6. Зимна икономическа прогноза от 2024 г.: забавено възстановяване на растежа и по-бързо намаляване на инфлацията
7. EК инвестира над 233 млн. евро в проекти за околна среда и климат

Всички новини

Доклад на Комисията обръща внимание на неотложната необходимост от иновации в Европа и анализира напредъка на държавите-членки

Доклад на Комисията обръща внимание на неотложната необходимост от иновации в Европа и анализира напредъка на държавите-членки

Създадена на: 11 06 2011

Брюксел, 9 юни 2011 г.

Резултатите на ЕС в областта на иновациите се нуждаят от значително подобрение в много области, за да се постигне интелигентният устойчив растеж, заложен в стратегията „Европа 2020“. Това е заключението на Доклада на Европейската комисия за 2011 г. за конкурентоспособността на „Съюза за иновации“. Европа се нуждае от повече и „по-интелигентни“ инвестиции в научноизследователската и развойната дейност както в публичния, така и в частния сектор — това не само стимулира средносрочния растеж, но има и антицикличен ефект във времена на криза. Необходимо е в рамките на Съюза и на международно равнище да се установи по-голямо сътрудничество в научноизследователската област, както и да се използват по-пълноценно резултатите от научните изследвания, включително като се прилага по-стабилен правен режим за интелектуалната собственост. Образователните системи трябва да се приспособят към иновационните потребности на бизнес сектора. Новаторските и бързоразвиващи се МСП се нуждаят от повече стимули. Необходимо е съгласувано да се положат усилия, за да съумеем благодарение на досегашните обнадеждаващи европейски постижения в областта на иновациите да се справим със световни предизвикателства като изменението на климата. Трябва да се сложи край на неравнопоставеността между половете в сферата на науката и научните изследвания.

„В доклада се подчертава, че пътят към постигане на „Съюз за иновации“ е дълъг и трънлив и е осеян с големи препятствия. Данните обаче потвърждават, че ЕС е съгласувал правилните политически мерки, които да доведат започнатото до успешен край. В икономически план практическото въвеждане на „Съюза за иновации“ на европейско и национално равнище е абсолютна необходимост, която е толкова важна за устойчивия растеж, колкото слагането в ред на публичните финанси“, заяви Мойра Гейгън-Куин, европейският комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката.

В доклада е направен анализ на силните и слабите страни на националните системи за научни изследвания и иновации и е представена солидна фактология, която да послужи за основа при определянето на националните мерки. Той се базира на сравнителния анализ на резултатите и включва подробна информация за резултатите на всяка държава в областта на научните изследвания и иновациите.

Основни констатации от доклада

•Европа трябва да ускори инвестирането в сферата на научните изследвания и иновациите. Европейският съюз напредва бавно към целта си да постигне ниво на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в размер на 3 % от БВП (2,01 % през 2009 г.), но разликите с водещите конкуренти се задълбочават значително заради по-малките инвестиции на бизнеса в НИРД. През 2008 г. 24 % от общите разходи за НИРД в света са били направени в ЕС (29 % през 1995 г.). Като съотношение към БВП бизнес секторът инвестира два пъти повече в Япония и Южна Корея, отколкото в Европа.

•Във времена на икономическа криза кумулативната стойност на инвестициите в научни изследвания и иновации има антицикличен ефект. Държавите, които са вложили повече средства в тази сфера, имат по-добри перспективи да излязат от кризата. През 2009 г. седемнайсет държави-членки успяха да запазят или увеличат бюджетните средства, предназначени за НИРД, а през 2010 г. това направиха шестнадесет от тях.

•В инвестициите трябва да се инвестира „по-интелигентно“. Най-успешна реализация в сферата на иновациите показват тези, които влагат инвестициите си в находчиви стратегии за специализация, съчетаващи мерки в областта на предлагането (например публично субсидиране на висшето образование, НИРД в бизнес сектора, рисков капитал и научно-технологични инфраструктури) с мерки в областта на търсенето (например обществени поръчки за иновационни продукти, стандартизиране на база на показаните резултати и правни норми за стимулиране на конкуренцията на продуктовия пазар).

•Подготовката на висококвалифицирани кадри трябва да бъде съобразена с нуждите на бизнеса. Едва 46 % от учените в ЕС работят в бизнес сектора (80 % в САЩ). Държавите-членки трябва да приспособят образователните си системи с цел да продължат да увеличават броя на квалифицираните кадри, като едновременно с това гарантират по-добра адаптация към нуждите на бизнеса.

•Интеграцията и интернационализацията на научните изследвания повишават възвращаемостта на инвестициите. Интернационализацията и действителното генериране на върхови научни постижения се допълват взаимно. Вътрешноевропейският поток на знания (т.е. потокът на студенти, съвместните публикации, сътрудничеството за съвместно патентоване) е ключово предимство, което ще стане още по-голямо, след като Европейското изследователско пространство бъде доизградено. Този поток на знания обаче е концентриран в няколко западноевропейски държави.

•Неблагоприятните рамкови условия възпрепятстват превръщането на знанието в пазарно предлагане. Европа губи почва под краката си, когато дойде време да се използват резултатите от научните изследвания. Европейският съюз е на първо място в света по рецензирани от равностойни специалисти научни публикации (29 % през 2009 г.), но темпът, с който се увеличават заявленията по Договора за патентно коопериране в Япония и Южна Корея, е почти два пъти по-бърз от този в ЕС. Половината от държавите-членки изобщо не патентоват високотехнологични продукти в Европейското патентно ведомство. Необходимо е да се предприемат допълнителни мерки, за да се осигурят по-рентабилна защита и управление на интелектуалната собственост. Добро начало ще постави европейският патент, който е в процес на договаряне.

•Европа има голям потенциал в областта на технологичните изобретения , насочени към решаване на социалните проблеми. През 2007 г. 40% от патентите за технологии, свързани с изменението на климата, принадлежат на ЕС. Това показва, че в комбинация с мерките за подкрепа на пазарното развитие целевите инвестиции в научни изследвания и демонстрационни дейности, направени в ключови области, могат да доведат до нови технологии и иновации. Такъв е духът на европейското партньорство за иновации, подето от инициативата „Съюз за иновации“.

•Нуждаем се от повече новаторски и бързоразвиващи се МСП. ЕС трябва да навакса постигнатото от САЩ във връзка с интензивността на научноизследователската дейност във вискотехнологичните и среднотехнологичните отрасли на промишлеността. С други думи, Съюзът се нуждае от структурни промени както в самите сектори, така и между тях. Някои европейски държави, като например Австрия и Дания, са реализирали структурни промени за установяване на икономика, която се основава в по-голяма степен на знанията. Много от тези държави се възстановяват също така по-бързо от икономическата криза. Общото в постигнатия от тях успех са новаторските и бързоразвиващи се МСП, които се възползват от върховите научни постижения на научноизследователската дейност в публичния сектор, както и от благоприятните рамкови условия за въвеждането на новите знания на пазара.

Контекст

Доклад за конкурентоспособността на „Съюза за иновации“ ще бъде изготвян на всеки две години. Той ще обхваща всичките 27 държави-членки и шестте асоциирани държави и ще се вписва в усилията по осъществяване на стратегията „Европа 2020“, като предоставя подробен статистически и икономически анализ на основните аспекти на успешните решения в областта на научните изследвания и иновациите. Настоящият доклад е първият, направен в рамките на инициативата „Съюз за иновации, и заменя предишния доклад за науките, технологиите и конкурентоспособността.

Доклад за конкурентоспособността на „Съюза за иновации“

„Съюз за иновации“: http://ec.europa.eu/innovation-union

Стратегия „Европа 2020“: http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm

За контакти

Mark English (+32 2 296 24 10)

Monika Wcislo (+32 2 298 65 95)

Източник на информация:Рапид

© 2008-2009 Нови Хоризонти, Europe Direct. Всички права запазени.
Europe Direct - Смолян Europe Direct